Досущ пресипнал вятър се изнизва
светът,
неуловим като сърцето ти.
Реди се ден след нощ
а после нищо.
И тичинки от розова зора
се спускат, за да ме повият.
Смъртта ми - бял стобор
напуска здрача,
проблясва обич
на всеослушание.
Поемам тихо в теб - едно дете,
без стъпки и език,
с очи - небе
и орис на душата - фукария.
Ми, под такова стихо, само стихо...
ОтговорИзтриванеГергьовско агънце
От радостта в очите ти, гергьовско агънце,
под винената светлина танцува масата.
Ликуват глезените ти - ашици за децата ми...
И само фурната скьрби за тебе зад завесата.
От нея звън възкръсва. И позеленява утрото,
задъхано под пламналата пролетна постеля...
И пак играем с теб - душа с шест крака, ненаучена,
че може нещо да ни раздели във навечерието...
Но ето, сбъдва се най-неизбежната ни орис...
Поотделно - тук, пред страшното предверие...
Изтлява в мен момчето, в дрипите от горест...
А ти ще ме болиш, мой Agnus Dei !...
Поздравявам те за твоето!
Стра!
Здра!
f40!
Благодаря :)
ОтговорИзтриване