1/14/2017

Покой

Очите разтопяват словоблудства
досущ капчук,
замолил ведрина.
Небето се е спуснало до одъра
на крехката ми вяра
и напява
забравен псалм от нечие доверие
в сърдечната престолнина.
Къде съм аз
в молитвите на вятъра,
на боровете и на планините?
Нима с едно присъствие събирам,
разсичам, разслоявам и градя?
Нима ако с душа си те попитам
ще чуеш безсловесната ми обич,
незримо същество на бъднината...