4/23/2012

Април

Преди да се събудя тази сутрин
морето бе окъпало дъските
на малката верандичка, а вътре
на стълбите, където дремят дните ми
една идея слънце бе заплела
две панделки в саксията с Парички.
Наболата тревица вън, по-смела
дори от малките скокливи птички
ухаеше с дъха на чародея,
откраднал шала ми, и тръгнал бързо
към бялата череша, и за нея
преди разсъмване да го завърже.
Ах, този палавник, наречен с име
което още от съня си зная,
ще ме усмихне, после ще отмине
защото утрото ми води Май.

12 коментара:

  1. Невероятно стихотворение, много поетично и някак жизнено или по-скоро пролетно :)

    ОтговорИзтриване
  2. Паралелно

    Да те има и в друг свят... Да са подобни нещата...
    Но единствен сезон да е младо и смайващо лято...
    На брега да лежиш във забрава, да гледаш луната
    как пъхти сред бедрата безкрайни на палмите...

    Да посрещнеш жената, която не ще остарее,
    дори когато дъхът ти е вече на свършване...
    Любовта без остатък да поемеш заедно с нея,
    като вино, като цяр от вселената - вътрешно...

    Да боядисаш ограда... В чист дом да дерзаеш...
    Да си стопанин, стоик и пазител от слепи апаши...
    Да уловиш страха... По зъбите да го познаеш...
    Да му измиеш очите със миро, а не да го плашиш...

    Но и в паралелния свят, където и той да се случва,
    грамофон е животът... И - музика през огледало...
    Там, както и тук, душата ти - вярното глупаво куче -
    иска да пуска изпятата песен все отначало...

    и да търси жената сред невидими палми и лято...
    А тя просто до тебе да спи,
    с твойта луна във косите си...

    Ф4о

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Думи, слово - сами наниз, редят се!

      Изтриване
    2. Да имах повече време за думите...
      Благодаря, Таня @--;--

      Изтриване
  3. Толкова е отдадено, искрено, влюбено...

    ОтговорИзтриване
  4. Много образно и красиво. Поздрави.

    ОтговорИзтриване
  5. Слънчево да е и за теб...
    Благодаря ти :)

    ОтговорИзтриване
  6. Скъпа - ǝsoɹ ʇǝɹɔǝs... ти винаги ме вдъхновяваш, магията на топлотата изобилно владееш!

    Поздрав.

    ОтговорИзтриване
  7. Анонимен5 май 2012 г., 1:54

    Анонимният поет

    Той язди из нета на шахматен кон,
    в очите със 64-битови битки.
    Запиля се във Гугъл баща му, законният...
    Днес настойник му е Чингис.

    Със светата полянка от Уиндоуса
    е постлал в юртата своето лято.
    Пред монитора пуши. И пие изгреви.
    Клавишите пускат магарешко мляко.

    И, препуснал в небесата на Тенгри,
    като конник, невидим и странен,
    номадът оставя многоточия в черно
    по степните киберпространства...

    Но и пред себе си той анонимен е...
    Стани му Йоан! Дай му име!...

    ʇǝɹɔǝs f4o

    ОтговорИзтриване
  8. Много ти отива това обърнато сикрет :р

    Само през Йоан, да...

    ОтговорИзтриване