4/20/2012

Умора

Животът що е? Китка бял цветец
в нацъфналите дипли на черешата
изсмуквала и в жега и в снежец
живителните сълзи на предтечите,
чието слово пролетно кълни
в чакъла на отрудената вяра?
Герговдена Великдена смени,
земята проехтя ми, вечна, стара.
На онзи клон разписах прощъпул.
На другия до него – сватба вдигнах.
В кората бях отдаден божи кул,
в червения си плод – сълза енигма,
и все към небесата реех взор
а стрелях семена, костилки в мрака
на своя человечески стобор.
Животът се повтаря, недочакал.
Животът се рои – рая в зебло
досущ безкрай легенда, а ръката ми
романи списва, с вятърно перо
по варните дувари на душата ми.

2006

2 коментара:

  1. Прекрасно стихо, Меги!
    А туй - от мойте варни дувари на душата.:)

    Безлунни реминисценции

    Бетовен, приятелю, колко съм горд,
    че си с мене. Книгите казват -
    бил си велик и просто нарочен
    глухите с тебе да бъдат наказвани.

    Те да си пишат каквото си искат...
    Дай да му пийнем по бира!
    Нека за музиката да помълчим...
    Паузите да се надсвирват!

    Да ти призная, и аз съм велик!
    Ама, трай си, не казвай на никой,
    че ще ме юркат от девет земи,
    колко съм бил "никой"...

    Виждаш, ще бъде гадна лъжа!
    Аз, брат, творец съм от класа!
    Не глей, че римувам "никой" със "никой"!
    Аз римите съм ги изпасал.

    Нищо, че няма полза от тях
    на безримния вън булевард.
    Там всеки опит за лунна соната
    е като публичен скучен инфаркт.

    Там нашите роли чудно дублират
    актьори от последния випуск.
    А моята муза е картотекирана
    пласьорка на рокендрол-клипове.

    Ти що не слезеш там от портрета,
    да си изпиеш бирата, а?
    Има салата, вместо сонати.
    И... така нататъка...

    ОтговорИзтриване