Преди да се събудя тази сутрин
морето бе окъпало дъските
на малката верандичка, а вътре
на стълбите, където дремят дните ми
една идея слънце бе заплела
две панделки в саксията с Парички.
Наболата тревица вън, по-смела
дори от малките скокливи птички
ухаеше с дъха на чародея,
откраднал шала ми, и тръгнал бързо
към бялата череша, и за нея
преди разсъмване да го завърже.
Ах, този палавник, наречен с име
което още от съня си зная,
ще ме усмихне, после ще отмине
защото утрото ми води Май.
Невероятно стихотворение, много поетично и някак жизнено или по-скоро пролетно :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря :)
ОтговорИзтриванеПаралелно
ОтговорИзтриванеДа те има и в друг свят... Да са подобни нещата...
Но единствен сезон да е младо и смайващо лято...
На брега да лежиш във забрава, да гледаш луната
как пъхти сред бедрата безкрайни на палмите...
Да посрещнеш жената, която не ще остарее,
дори когато дъхът ти е вече на свършване...
Любовта без остатък да поемеш заедно с нея,
като вино, като цяр от вселената - вътрешно...
Да боядисаш ограда... В чист дом да дерзаеш...
Да си стопанин, стоик и пазител от слепи апаши...
Да уловиш страха... По зъбите да го познаеш...
Да му измиеш очите със миро, а не да го плашиш...
Но и в паралелния свят, където и той да се случва,
грамофон е животът... И - музика през огледало...
Там, както и тук, душата ти - вярното глупаво куче -
иска да пуска изпятата песен все отначало...
и да търси жената сред невидими палми и лято...
А тя просто до тебе да спи,
с твойта луна във косите си...
Ф4о
Думи, слово - сами наниз, редят се!
ИзтриванеДа имах повече време за думите...
ИзтриванеБлагодаря, Таня @--;--
Толкова е отдадено, искрено, влюбено...
ОтговорИзтриванеМного образно и красиво. Поздрави.
ОтговорИзтриванеСлънчево да е и за теб...
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти :)
Скъпа - ǝsoɹ ʇǝɹɔǝs... ти винаги ме вдъхновяваш, магията на топлотата изобилно владееш!
ОтговорИзтриванеПоздрав.
Благодаря :)
ОтговорИзтриванеАнонимният поет
ОтговорИзтриванеТой язди из нета на шахматен кон,
в очите със 64-битови битки.
Запиля се във Гугъл баща му, законният...
Днес настойник му е Чингис.
Със светата полянка от Уиндоуса
е постлал в юртата своето лято.
Пред монитора пуши. И пие изгреви.
Клавишите пускат магарешко мляко.
И, препуснал в небесата на Тенгри,
като конник, невидим и странен,
номадът оставя многоточия в черно
по степните киберпространства...
Но и пред себе си той анонимен е...
Стани му Йоан! Дай му име!...
ʇǝɹɔǝs f4o
Много ти отива това обърнато сикрет :р
ОтговорИзтриванеСамо през Йоан, да...