когато под перваза се усмихва
откъснато листо от индрише,
дъхти на слънце,
дюли и канела,
на морски вятър, толкова солен,
че облаците сеено брашно
завихрят приказки из сетивата ми
затварям недочетената книга
и слизам до предела на сърцето си,
за да отрежа резенче за теб.
Ще го поръся с пудрата на залеза,
в тестото на живота ще го всея.
И щом коричка топла зазлати,
ще тръгна - боса, мокра и безлична,
далече от уютния ни пристан.
По устните ми нежно ще сладни
наричане за тихичка вечеря,
камина,
за деца и рунтав пес,
заспал в панера с топлите ни думи.
За теб -
различните ни светове -
аз бих замесила до дъхав хляб,
но по - примамливо е острието
прорязало вкуса на хоризонта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар