Уют

Когато ми е есенно
съм цвят
от още неразпукнала гергина,
прозорче от притихналия град
или слова
в душите на двамина
приседнали на пейка
край дъжда.
Когато ми е есенно
съм глътка
от топлия ти чай в ранена утрин.
И капка в дъжделивия хорал,
разперил ранина
над ветровете.
Покоят на ръцете ти,
когато
затваряш недочетената книга
и слизаш до ръба на ледовете си
съм аз,
когато ми е есенно.
И само ти,
ухание привечер,
откъснато от колебливи устни -
един несъвършен, но нужен вдъх -
си моята завършена мелодия.