За думите

Не подминавай беглите ми думи.
Те с погледа ти светъл оцеляват.
Живее в тях едно добро безумие,
обречено на истинна забрава.
Не ги кори, те нямат друга воля,
освен да се изгубят в самотата
на твоите успехи и тревоги.
На мъничките трепети в душата ти.
Пусни ги, нека пият до насита
и нека от това да оживяват.
А аз ти обещавам - ще опитам
пътечките им малки да оставя.
И може би тогава ще засветят
със собствен блясък, някъде, където
бездомните слова ще се намерят
с най - праведната песен на сърцето ти.