"Поезията е недостиг"
но този ведър ден
разплиснал звездопади по тревата,
разпукнал ароматите си в мен
тъй сякаш съм пристъпила в душата ти
през всички изличени светове,
в тъгата на сърдечните пространства...
В онази точка, сливаща човека
с безкрая в чародейното ти странство
понякога бленувам да съм звън.
И някак да прескоча рутината.
Мелодията,
трепкаща навън
да поведе след тебе слепотата ми
и да разцъфна в нежна благодат
по сянката на бледите ресници,
събрали нереалния ми свят
в римувана от устните ти скица...
И сивите бои на този стих
да се обагрят
в тихичка ранимост.
Не съм очакване,
но снощи се опих
до лудост с поетичната ти близост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар