повели са везбата си след теб,
о, тих лазур,
о, дъх на съзерцание...
Ще прекосим вината на коприната,
разкрила топла гръд над този стан
и повей татуирани сълзи
ще слеят времената ни до сянка.
А после,
преклонили светове
пред малкия михраб на любовта ни
ще се разтворим
в стъпка на газела.
Няма коментари:
Публикуване на коментар