След толкова години на копнеж
и търсене на светлината в мрака,
самотни дни или безбройни срещи
и пейки в парка, по които чаках
приседнах на ръба на този ден
най - после уморена от живота.
Навярно ти си бил частичка мен,
а аз те търсех в чуждите Голготи...
Какво пък - ето, срещнах те сега.
Далечен, като ехо в необята.
И близък, като спомен за ръка,
докосваща с дихание ръката ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар