Ден преди Август

Ще запомня някак този ден...:
синият проблясък на вълните;
нежната любов, мъжът до мен
и в Саръсу двамата убити.
Кривото сокаче, онзи бряг
с още топли стъпки на дечица
и един заглъхващ, кървав страх
в сетните зеници на войниците.
Аз мълча. Мълча от самота.
На паветата децата бяха мои.
И прегръщам тихичко света
седнал да се моли зад завоя.
В този дом, и в този чуден град
с грапави римувания плача...
че цветята днес на смърт цъфтят,
и че в брата свой видях палача.
И че няма с кой да споделя
колко е безумна тишината...
в топлия проблясък на света -
фойерверк, от дулото в ръката му.

31. 07. 2015
Анталия