7/20/2015

Разказ за светлината

С ресниците на гаснещия ден, преди нощта да слезе безтегловна
морето вписа сънна песен в мен:
Ликийският лазур на бегъл залез, простора на Тороските гори
и сладката роса на водопада
от който се прераждам всяко утро...
Нима на този свят сме само аз
и праведната струя на очите му - Един забравен, тих и дрипав Бог
разтворил скут за слепи и безумни...
Нима защото людската мълва
прекъсва ромоленето на песните
съм само аз - дете без пътеводна
и без попътен, слово или знак...
Видях рибарка. Слушах я и плаках.
И после пихме мъдрия и чай.
И каза: По - самотна съм от теб, макар да имам челяд, Бог, и цвете.

С ресниците на онзи гаснещ ден
разплетох лабиринта на съня си
и вкусих сънна песен от ръцете и.

Турция, Ликия, 2015

Няма коментари:

Публикуване на коментар