Градът се ражда като призрак
между палмите,
наметнал бялата сърма на тишината.
Очите ми се спъват по терасите.
Отнякъде дъхти на розмарин,
на пържени мекици и петмез,
и на рибари, тръгнали след улова
по мнимите следици на прибоя.
След малките русалки украинки.
Денят изгаря в чуждите ръце
и гасне бавно, като да е поглед,
низспуснат над човешкия фитил.
Очите ми политат към простора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар