Вървя сама
по песента на вятъра,
почти на Изток,
и почти по ранина,
а тучните ливади край Олимпус
нашепват за зеленото в очите ти.
Вървя,
а ти помахваш отдалече:
когато татуирахме ресници
над сляпото ни бъдеще без име.
И точно там,
където те докоснах
с меда от портокаловите изгреви.
Няма коментари:
Публикуване на коментар