Като мънистенца роса ще зазвъня
в контура на уханните ти устни
щом слънцето изгрее по закат
и петият езан прехвърли избора.
Душата ми мъглица ще запее...
А до тогава тихичко поспри:
не се роят светулки в маранята
и звездните пастири не напяват
под синия калпак на вечността.
Очакването - кипнал в нас петмез
стопява всяко зърно на раздора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар