Какво не са сълзите ни, кажи ми...

Какво ли са сълзиците? - Мъниста,
от вечният теспих на Господ Бог.
Една ръка съдбите ни разлиства,
едно сърце излива пищен рог
на чудно изобилие... в очите ни
и слиза до предела на смъртта
където азът - вечен покровител
поема на сълзата песента.
И в мен се сливат Липика и Атом.
Свещено, разделението спи.
Студени зими, или жарко лято,
тъга или живот - в едно ехти
безумната ми цялост, всяка брънка
от тежката верига на ума.
И ме извайва в звън - сълзица тънка,
която да ме върне у дома.