Безисходица

Няма особена логика в топлите вечери,
нито в познатия напев на старите буки.
Ти си далече. Отново от мен си далече -
свити в безмълвие пръсти си. Ириси слука.
Пъстър букет неизречени думи за вярност.
Девет откраднати ласки - по-кръгли от ада.
Топла любов без особена логика. Рано е.
Твърде е рано да бъдем горещи и млади.
И в безлогичност да сричаме минали рими.
Толкова много умора... А нас ни напява
вятър от старите буки, напява "вземи ме"...
После затихва в печално, логично "тогава".
Няма особена логика в тебе. И в мене.
Простичко бяло изгрява над нас с всяко утро.
Чуй ме, любими, да тръгваме. Вече е време.
Ти - към света, а аз към веригите вътре.