Какъв е смисълът...
Кажи ми, припомни ми...
Забравата е сладка като плод.
Достатъчно ми е да помня името,
в което да новородим Живот.
Ще бъде ли?
Безсмислено е, Обич.
Умът е изтъкан от притежания.
На този свят, на онзи - да разходиш
очите ми,
навсякъде - страдание е.
Вселените са чужда принадлежност.
Родени сме с познание за глас.
Създадени сме в болка да проглеждаме,
да търсим, да рушим. Да няма ~нас.
Защо ли простичко не го приемем,
а още, още, още да сълзим...
Обичам те.
В смъртта си те поемам,
от смърт и свобода да се родим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар