10/30/2012

(посветено...)

Аз не падам... защото пълзя
на колене, на лакти..., на думи.
Но в душевния полет сълзя
с тебе Обич. Росата ти друм е
между нашите чужди вселени.
Между времето - враг и обител.
И в сърцето ни - в тебе и в мене
помня словото: Ние - Спасител Сме.

Няма коментари:

Публикуване на коментар