На Път, когато пътят е Свтът.

В този свят, сътворен от наречия слизат ли песни?
А дали ако танцът е Химн, от мелодия вае
Евренсель*, като вопъл прашец, и дали е чудесно
че достига и тук, в моят дом, в моят сън...
в моят миг познаваем.

Аз разтварям ръце за прегръдка. Ръцете са корени.
Низпровождам очи... а светът ми намига отгоре
и когато завихрена слизам до себе си... моля се,
той поспира дъха си и в мен до пробуда говори:

Замълчи ме за Миг. Нека заедно влеем прославата.
Аз и ти - за ръка. Като двама сломени бездомника
там, на Млечния път, или тук на перона, на гарата
като малка частичка от теб... Както някога, помня го.

...

Небесата отронват сълзица. Прилича на слънчице...
Като мъничка капка роса, свила в себе си Утрото.
И в сърцето ми, в малко, забравено, ничие зрънчице
пуква чиста Любов, и променя светът ми отвътре.

_________________-


Евренсель* - Вселена.