Защото някакво е шоколадово
небето над спокойния ни залив
и захарните плажове се сипят
на слънчеви кристали и дражета,
а пясъчните замъци блестят
от пухкавата пяна на деня.
Защото по ръцете ми полепват
петмезени слънца, а пък момчетата
играят с топки - лъскави бадеми
и вдишват карамелена наслада,
танцувайки с момичета в съня си.
Защото тук е... някакво лъчисто,
прилича на рожденно малко парти.
И даже по хвърчилото на залеза
в усмивките се раждат небеса.
И чайките, наречени накратко
с прозирни имена - например Марти
рисуват в шоколада на небето
искрички от съдби или сърца...
... когато за момент те заговоря
не искай да си спомням, да мечтая.
Не искай да съм аз, защото, знаеш -
съседствам с Лимонадения Джо;
по камъните с Емили играем,
с Ванесса пишем стихове, и...
знаеш...
завърна ли се, някак се разтварям
в резеца на човешкото добро
и цялата ми захарна Ендура
от повея почти кристализира.
Зачеват думи, раждат се надежди,
студа съвсем не е от пудра захар.
И сладките зеници на зората
в златисто - пухкав крем не ме извират.
Когато заговорим, не поглеждай
а вкусвай само мигом красотата ми.
:р
_______________________________
На турски чайките се наричат Марти
Няма коментари:
Публикуване на коментар