Каво да отговоря - не умея.
От стойностна Поезия се плаша.
Пред римите на вятъра немея;
от хайкуто на изгрева и здрача.
От нежните газели на цветята,
на птиците ефирните касиди...
Не мога да подишам рубаята
на дъхава гора, и да не видя
как творчеството ми е кал човешка
а верният шедьовър са пчелите,
бамбука и тръстиките - безгрешни са...
и пърхащата рима на мъглите,
и нежните сонети на дъждеца...
затупкали като сърце в деня ми
което аз - неверника, слепеца
наивно мачкам, и деля в света ми.
Не мога и да меря с Него сили...
да го надвиквам и коря. Защото...
ако пропиша Истини, то, мили ми,
ще значи: Той ми е държал перото.
"верният шедьовър са пчелите"!!!
ОтговорИзтриванеХа!!!!
Но понеже днес ме гръмна с "теб в теб има ли те?", днес ти ми държа перото да напиша това:
Човекът в мен
Човекът в мен не е актьор или писател.
Не с някаква професия във мен присъства.
Дали е съдник или мой доброжелател
не зная... Но е тихата ми съвест.
Понякога избързва и е тъй напред,
че не успявам и прахта да му подишам.
Понякога, подир мечтите си зает,
забравя, че съм стар за дълго тичане.
Понякога е вдъхновен и силен,
и кара ме да вярвам в надреалното -
да търся лек за неспасяемите истини
и камъка нагоре да търкалям...
А страшно е, когато е сърдит.
И пред пороците ми тихо се отвръща...
Усмихва ми се тъжно и багаж реди,
като че може той от мене да си тръгне ...
Ще трябва нещо да пресътворя
и както Ханчев да намеря своята потребност.
Ако с човека в мен местата си сменим,
че да ме има и след стихналите песни,
какво ще е тогава съвестта ми?
Да не би да съм те обидил с нещо без да искам?
ОтговорИзтриванеХахаф4о
Неее, не разбира се, :)
ОтговорИзтриванеБях в България 3 дни и едва се прибирам.
Харесва ми стиха... Благодаря :)