Наследство

Такава съм.
ПрокЪлнала ме мама
да виждам красотата у злодея.
И даже там, където кълнче няма
да се събуждам и заспивам с нея.
Посял ме тате в мрак да се оглеждам.
И с дървени хриле да дишам утро.
Добро над зло до тъмно да нареждам
и да отсявам плевели отвътре.
И рало дали ми, да тегля иго
в безплодната земя на Аза черен.
И две зеници, за които стига
едно сърце в калта си да намерят.