В жуженето на лятната гълчава
или в пороя на небесната вода
частичка от дъха Ти разпознавам.
Какво съм аз - живот, тъй вкаменен,
посипан от небесното решето
върху земя, тъй ничия, и моя.
Захвърлям шапката си
и поемам Ден,
изпълнен с нереална светлина.
И ражда се в сърцето ми Покоят.
Каш, 2006
Здравей!
ОтговорИзтриванеМного ми хареса.
:-)))))))))))))))
Изрових днес едни стари стихове... та само подсмърчам тука :)))
ОтговорИзтриванеРадвам се, че ти е харесало...
Това е превод на български, но на турски не звучи чак толкова добре.