3/27/2012

...

В жуженето на лятната гълчава
или в пороя на небесната вода
частичка от дъха Ти разпознавам.
Какво съм аз - живот, тъй вкаменен,
посипан от небесното решето
върху земя, тъй ничия, и моя.
Захвърлям шапката си
и поемам Ден,
изпълнен с нереална светлина.
И ражда се в сърцето ми Покоят.

Каш, 2006

2 коментара:

  1. Здравей!
    Много ми хареса.
    :-)))))))))))))))

    ОтговорИзтриване
  2. Изрових днес едни стари стихове... та само подсмърчам тука :)))
    Радвам се, че ти е харесало...
    Това е превод на български, но на турски не звучи чак толкова добре.

    ОтговорИзтриване