Не помня кой сезон ме раздели от нежните очи на тишината.
От там насетне тихичко вали и тихичко залязва във душата. Дали не беше пролетния дъжд смълчал очите ни пред красотата, или пък натежала в злато ръж - усмивка от едно любимо лято... Не помня есента... освен с ръце, обрали всеки плод на дързостта ми. Не помня есента. Но без сърце преминах я, за да спаси света ми в онази дъхавост на дивен сън - божествена палитра на мечтите. И да дочуя празничния звън, отнасящ теб, но без да ме опита. Навярно беше зимата. Не знам...От белотата и болеше някак, тихо. От скрежа и, с невидим, нежен плам като висулки раждаха се стихове. И днес ги препрочитам, в самота, откраднала си дъх от късче зима. Незнайният сезон, сред белота изписва кротко малкото ти име.
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване..И някак ми стана свидно,мило
ОтговорИзтриванетова отронило се камъче,
дошло да нарисува сезоните
с палитрата на любовта,
търкулнало се подир дирята
на сърдечно пламъче...
@--;--
ОтговорИзтриване