Тук вечер окосяваме звездите
със сърповете криви на сърцето.
Тук вятърът бродира, и не пита.
А планината пали наргилето си
с остатъчния въглен на живота.
И чака дъжд. Да утоли очите
на всеки ден, събуден за Голгота.
Самият Бог тук нощвите си смита
и ни замеся хляб, с горчиво слово.
Разчупва го, и град топи житата.
Прибираме реколтата - по гробове.
И палим свещ, да освети земята ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар