Pensée

Изтича между пръстите ми времето
от счупения пясъчен часовник.
А с него заминава си и бремето
което нося с име на виновник.
Ще бъда пак свободна от терзания
и волно ще се къпя в океана
от весели мечти.И без стенания,
без болка, и без парещите рани.
Ще се търкалям радостно в зората
изгряла с ален огън над морето.
И ще прегърна пламенно дъгата,
потъвайки в любимите куплети.
Ще пея с глас на мъничко колибри
и песента ми ще обхожда кея
ще свети с всяка скрита, моя фибра.
За красотата от мечти ще пея.
И розови листа ще ме покрият
ще вдъхнат аромата си в сърцето
където спомен плах за теб се крие...
и с две очи зелени тихо свети...
...

Вятър плаче в листата, понесени в танца от спомени.
Тиха песен провира изсъхнали пръсти през клоните.
Лунни пръски забрава в река - монолог са изронени.
Накъде, накъде ли мечтите си сме подгонили...
Мисли реят се жално, до една ослепели от болката.
Как да спра този бяг, как да вдъхна усмивка и песен...
Ако вместо горещото, пурпурно, слънчево лято
в мен прокрадва си път пак безцветна, изсъхнала есен...