Понякога...
не ти ли липсва
тишината с мен
в минутите на цъфналите изгреви
заченали последния ни ден...
/пулсиращи солени броеници
без очи
стопени в слепотата на взаимности/
зад стихналото кадифено утре
в бездъх попило глътчицата свян...
Броихме се... обърнати навътре.
Не сътворихме онзи дъх пиян
от лунни гмуркания...
само беше нощ
в която някакси не бива
да се върнем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар