В разтворените слитъци
на времето
не потопих ли късче счупена душа
/за да достигне
и да вдъхне семето/
и разчертаха безнебесни карти
проникналите в магмата ми стигми
в недрата на избеления свят
лилавострунните предели потъмняха
и късче благородна светлина
/втечнена консистенция от злато/
разля утеха в гъгнещите рани...
но в преродения ми свят
познах измяна
и не останах
да разкъсам ципите
на малката надежда избавление
където някога бе плътен филм
изкусно напластяван с неприсъдие
до слепия ми ум
поспря прозрение -
в мига когато се прелея в теб
и безпосочно ме поеме бъдното
на капчици
по чувствените устни...
ще бъда върната.
И нека е вина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар