Мое снежно сърце, затъркаляло звън по пъртините
още помниш ли зимното слънце на дните ни бели...
Още помниш ли тихите стъпки, познали годините
като малки трептящи снежинки край нас отлетели...
Още връзваш ли с панделки коледни раните стари,
за да чуя звънчетата - нежния припев на зимата...
след поредния свисък на всяка отминала гара
от която помахвах, поела посока към трима.
Ще простят ли очите ти късния глас на сезоните
нароили в душата ми остри планински усои...
Като песен извираха в мен, а по тебе се ронеха,
в най-дълбокото скътали моето име до твоето.
Като топчица снежна, топяща зелените ириси
по която в най-тихата нощ на очите ми сричам те...
И когато препълни със смисъл и бяло косите ни
в най-прекрасната зимна идилия теб ще обичам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар