Нарисувай ми бяла алея
и до нея - рисувана къща.
Нека ангели тихичко пеят,
нека някой покае завръщане.
Нарисувай ми птица от смях,
на криле си поела дъха ми.
Светлината, в която не бях.
Топлината, стопила света ми.
Нарисувай ми малка сълза.
И гласа, занемял ме по нея.
И душата ми... бяла бреза,
не дочакала изгрев на кея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар