И някъде там...
в непонятното бъдеще
накрая на пътя
от сенки.
Преминали моста
на своето връщане.
Завили в света
на нетленното...
В незнайния облик
на лунните мисли.
Отвъд самотата
в очите.
Две длани,
сами,
но и толкова истинни.
Две сърца,
само миг
ще се скитат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар