8/24/2011

надежда

И някъде там...
в непонятното бъдеще
накрая на пътя
от сенки.
Преминали моста
на своето връщане.
Завили в света
на нетленното...
В незнайния облик
на лунните мисли.
Отвъд самотата
в очите.
Две длани,
сами,
но и толкова истинни.

Две сърца,
само миг
ще се скитат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар