само жена

Безкрайна светлина
разлива музика...
В сърцето ми покълват детелини.
Но аз съм само дъх един, разбудил се
да вкуси капка обич
от незримото.
Но аз съм само с две ръце.
И малко е
гнездото с мъдростта ми..
Не достига...
да заличи съцветията
жалки
разлистени в обречената книга
на моя свит от търсене живот.

И мога само
да съм тиха песен,
покълнала в очите си,
за Него.
И да опитвам да измия
страстите.
И болката.
И егото.

А върнах се...
да стопля целостта си.
Да потуша обратната страна.
Сега съм тук, молитвено в страха си.
И няма ме.
А само съм жена.