Бездъхни са минутите в съня ми.
... а аз събирам песъчинки в мрака...
Под пясъка е златото.
Света ми
в неверен лъч е потопен.
Не чакам...
Не чаках... и...
Омайна тишина е
преди разсъмване,
когато затъжи.
Понесох си Голготата на някъде,
но с теб и кръста повече ще ми тежи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар