8/21/2011

само тогава

Докосвам
с колебливи пръсти
капчиците слънчеви сълзи,
родени в утрото
на сънния чемшир.
Сълзи от споделена обич,
топлина
и животворен дъх,
проблясващи
в божествената шир.
И искам да съм бялото
в дъгата
и да прегърна тази
светлина,
в очите и да съм роса
от злато...
покълнала в сърцето на жена,
с ръце - разлистени съцветия
от време.
Тогава...знам, и Ти
ще ме приемеш...

Няма коментари:

Публикуване на коментар