ли...

Илюзия... е тънкия конец
на хоризонта,
слива цветовете...
Но неговото фино острие
нашепва ми...
- Реално е сърцето.
И в тихия му дъх
светлик извира...
през паяжинните очи
на мрака.
Задавя слепотата.
Не намирам...
намереното.
Ще дочакам ли...