към Голгота

Сякаш съм боса...
по светлия праг на нощта
там, където се сливат очите ми
с другите... вътре...
Сякаш не нося
в гърдите си
пустия бряг на степта
сивотата на дните,
или покоя на бързея...
Сякаш отминах...
и няма следа, или брод...
няма посока
която да свърне към утрото...
Няма и песен
в очите под тежкия свод.
Слепи очи,
а разтварят онези, отвътре.