8/21/2011

лимонче

Пристегнати окови
раздираха ума ми в онзи миг
сред хилядите зурни
на закат..

Броях очите им - разпръснати мъниста...

Изпитите следи
на стихналия в утрото ми свят
пристягах
в съзерцателно разлистване...

А бях усмивка, бях и топлина,
и се топеше в устните ми виното,
пенливо до безпаметност...
... до нечия вина.

До нечия завинаги отминалост.

Няма коментари:

Публикуване на коментар