бамбукови звънчета

Три кръгли камъчета.
    Пясък.
Аромат
от пръчиците на едно съзнание.
Кенеза
и листенца плуващ свят
в керамичната съдинка на мая.
Сандали, изрисувани в пано.
Ще стъпят сякаш...
над бамбука слънчев.
И моето разкъсано Едно
в идеята
на полските чадърчета.
Протягам длан -
посока, зад стена.
И свисък тлее в устните,
нагоре...
където бегъл спомен за жена
прелива до коаните на хората
и в планините не прозира път
а лее се
по багрите в дъгата:
в студеното - самия леден студ
и в огъня - сърце на топлината.