Животът ми се ражда с топъл тембър
в безумната му нежност. И горчи...
с най-жадния копнеж, от епицентъра
на тежките му, питащи очи.
И слиза към покоите в душата ми
надеждно приютила смъртна тлен
в букетче сълзи, свили сетивата ми,
защото и сега не е до мен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар