И нямах време да те доразкажа...
Сърцето ми е уморено
от препускане,
гонитбата в разгара си оставям
за да приседна в сенките
на тихите тополи,
и да отпия тишината и цвета
на ново свечеряване,
да събера издрасканите символи,
да сторя лодчица със име самота,
и да я пусна по водите
на забравата...
Да преброя невръстните лета,
и изгревите обич.
Те остават.
Те остават.
Няма коментари:
Публикуване на коментар