вечерница

Ето... вали.
В тази нощ разтреперани устни
ще пият насита.
Долината на слепия пясък
уморно гори,
нечии цвят е завехнал,
нечии глас е пресъхнал до хрип,
разчленен е до крясък.
Тази мокра вечерница днес
ще заспи.
Ще дари и последната капка
коктейл от квазари.
Ще се врежа до болка
в сърцето от морни звезди,
ще отмина след тях,
ще размия в дъждовните капки
надежда за старост.
Ще отпият сърце
две завехнали, слаби очи.
Как любов и живот се даряват...
и как се отнемат...
Само глътка, в която от мен
тих акорд да звучи,
ако има...
и малка поема...
Ще бъдат.
Ще вярват.