Страданието има ли очи
когато в детски сън се гмурка остро
когато неразказана
горчи
една преддсънна приказка
и после
когато напоява всеки кълн
с разкъсани крилца
от бели липси...
когато самотата е отвън
и майчината ласка е измислена...
Страданието...
топли ли с очи...
изстиналите бузки
и с милувка
докосва ли
напява ли
звучи ли...
когато вечерта над тях се спуска...
вълшебна като малкия им свят
ранима
недействителна...
Земята ми
не се ли дави в тази благодат
невръстна още
плувнала...
когато...
ми...
Няма коментари:
Публикуване на коментар