Защото аз не искам да си тъжен.
И с думичките си
разливам слънце
в безименния бродник на дъгата
/до тихичко покълналия цвят/
където седем огнени
изгряха
за да смълчат
иконите в душата ми.
И пръстите ти
потопени в нея
да оживеят сивото валяло.
Като усмивка.
Или слънцелеене.
Като да пипнеш
коминочистач във бялото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар