каменно сърце

Танцуваха изсъхнали листа
в прегръдките на есенния вятър.
Пристъпвах по познатите места...
Затворех ли очи се връщах там
където детски смях, далечна песен
изпълваха сърцето ми със плам.
Погледнех ли - отново пуста есен...
Тогава го видях, съвсем до мен
от времето целунат, недокоснат
все същия, любимия елен...
снага извил към мраморна сърна,
Очите им - дълбоко потопени.
И тяхната любов...за тях - една.
С годините ни миг не променена.
Пристъпих...исках времето да върна.
Докоснах го с измръзнали ръце.
Еленът, моят спомен, не помръдна.
Той беше каменен и с каменно сърце...

2001