8/24/2011

каменни устни/Дюн

Недостоен.
С измъчена жажда в зениците.
Два крайъгълни пулса
накъсал, до пясък.

Острие от кристал
пред аорта на птица
пренарежда света му.

... с прошепнати крясъци...

Две реликви
по скалния набег на дните
трупат смърт
и отмерват преглътнати дюни.
Под качула му плахо издъхват мечтите и.
И в пропукана цялост се рее.
Изгубена.

...

А след нея е тихо...
Небето прелива.
И покълва зелена от нежности Мая
в редовете, където
пречист си отива.

Не в начало.
А с някакъв... по - добър край.

Няма коментари:

Публикуване на коментар