Недостоен.
С измъчена жажда в зениците.
Два крайъгълни пулса
накъсал, до пясък.
Острие от кристал
пред аорта на птица
пренарежда света му.
... с прошепнати крясъци...
Две реликви
по скалния набег на дните
трупат смърт
и отмерват преглътнати дюни.
Под качула му плахо издъхват мечтите и.
И в пропукана цялост се рее.
Изгубена.
...
А след нея е тихо...
Небето прелива.
И покълва зелена от нежности Мая
в редовете, където
пречист си отива.
Не в начало.
А с някакъв... по - добър край.
Няма коментари:
Публикуване на коментар