Такава съм...
Оглеждам се в цветята.
Избирам да поспра
до авокадо,
да стъпвам боса
в борови иглички,
в лимонов храст да вдъхна
аромата,
да свиря недописани
сонати,
да се рисувам
в детските усмивки,
на срички
да изричам имената ни,
изписвайки ги
в облаците сини...
И да прошепвам
тихичко на вятъра
как те обичам...
И че има ни...
А после да се свия
в самотата си,
за да дочакам утрото
измислено...
когато ще се върнеш
с тишината си...
За да стовариш
тежките си истини.
Няма коментари:
Публикуване на коментар