изгубени ръце

Потъвам в себе си
от празните минути, нанизани
в безкрайност
и очакване.
И с подивели пръсти
да броя не смогвам
пролуките, втеснени из ума ми,
размитите контури
на страха ми
че се повтарям някъде из времето
и няма ни следа
ни знак
ни миг
ни даже слово
от раносказания, отминали край мен
и разчертали
посоките на слепналия в прах
и незабрава
смътен спомен...
... за моя ден. И моя стъпкан грях.
А помня го... и лутам се разкъсана
по вадичките алена следа
да търся оцеляло цвете
обич...

И в падащи зведи, разбити в мрак
престорих си ръцете.