си...

Отивам си...
...повехнало листенце
късен цвят
танцуващо по устните
на ветрове от север...

Целуват се стопени ледове.
Звездите тихи са, приспивно
се обичат,
светлик покълва,
спира тъмнината,
и тя за утрото ранена
се съблича...

И помня - любовта и свята е.
Погалена съм с полъха на сенки...
И нямам устни, и не ги поглъщам,
и съм незрима.

Утрото ме връща...
... повехнал лист,
в сърцето на любима.